# 86 Час по история

август 19, 2020

Час по история

Следи от ролкови кънки,
разкъсани пера от федербал,
прозорците – избодени очи,
през мен се взират.
…Звънец удари,
плисна врява в пролетната вечер
и секна мигом.
Затичах се към стаята,
на черната дъска написах стих,
обърнах се.
Ръка не вдигна никой да чете,
учител не дойде да го поправи.
Вратата се изкиска зад гърба ми,
в лице ме наруга веригата
с ръждясал катинар.
В локвичка се давеше Паисий,
затиснат от греда.
А те се взираха неистово далече,
зад мен ли някъде,
пред мен ли?
Не зная отговорите.
И как сами онези слепи воини?…
Вървя в училищния двор
с наведена глава.
Какъв Василий,
какъв ти Българоубиец?!

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.