# 83 В ТЕМЕНУЖЕНАТА НОЩ

август 19, 2020

В ТЕМЕНУЖЕНАТА НОЩ

Във теменужената нощ е тихо.
Проронва листи старата липа.
Подухва вятър, клони шушнат лихо
и облак бледата луна приспа.

Прегърбената сянка под дървото,
с цигулка малка, немощно въздъхна.
„Дай, Господи, на стареца доброто!”
– тъй глас изви цигулката задъхано.

Ту плаче, ту се смее, ту въздиша,
един живот всред звуци преминава…
Но кой за стареца тук има грижа?
Тук младите обгрижват свойта слава.

Градът жесток е, дяволски враждебен.
Студен и чужд за болката човешка.
А той, отритнат с параграф служебен,
приведен зъзне във изтърканата дрешка.

Асфалтът скърца под фучащите коли.
Спирачките пищят във надпревара.
Но той не вижда, него го боли
от дразнещите светлини на светофара.

Свистят край него джипове луксозни,
локалите са пълни с тарикати.
Младежите се борят с хватки грозни.
Държавата гъмжи от депутати.

А той, баща забравен, пенсионер,
ръка си не протяга и не проси.
В джип се надува кредитен милионер,
а той, във дрипата, цигулка носи!

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.