# 81 ЛЮДСКИ ДУМИ

август 19, 2020

ЛЮДСКИ ДУМИ

аз не познавм тънкостите на тялото
от които зависи смъртта,
като дете мислих, че тя е атом
който има вкус на гърмяща змия
и свети като звънче през тъмното.

отдавна не съм малка,
но още не мога да заспивам в светла и шумна стая.
страховете, които имам оставят отпечатъци навсякъде,
но никой не може да ги види,
защото те са извън човешката жестокост
и понякога единственото по-лошо
от това да замълча е някой да ме чуе.

сама броя нулевото биене
на сърцето ми, което прекъсва
хиляди нервни окончания и тактува людски думи,
за да ме предупреди, че нито съдбата,
нито свободата могат да ме спасят от изчезване

после се засмива,
измива се и ми казва несвързано:
ако си ти, а ти си ти
трябва да си много глупав и самонадеян,
за да мислиш, че знаеш какво поръчение има една рана
и кога си го изстрадал.

но накрая небето ще се примири,
защото с него знаем, че всеки изстрел е бегъл,
всеки пушек е закъснял, всеки замах е пропуснат,
всеки човек е предрешен по различен начин
и Господ толкова няма да ни прости
щом вече не наказва пророците, които е изпратил.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.