# 79 ПРИКАЗКА САМО ЗА ТЕБ

август 19, 2020

ПРИКАЗКА САМО ЗА ТЕБ

Помниш ли ни, някога бяхме наистина съвсем малки,
две дечица, седящи на прага. И изглеждахме жалко,
не знаехме нито кой е Палечко, нито коя е Снежанка –
нямахме книги в дома си, а само вестници. За подпалки.
Отчупвахме хляба от края, крайшника ръсвахме със пипера,
поливахме с мъничко олио и какво? Раят слизаше на вечеря…
Дояждахме си на крак, после се състезавахме със вагоните,
бяхме и Шапчо, и Шапча, и безделниците, и вагабонтите.
Научавахме по нещо от всички, прибирахме се на пръсти,
не споделяхме за наученото. Знаеха, че вечер се кръстим.
Бяхме отличници и се чудеха какво с двамата да направят,
защо сме от непослушните, та делим все от зърното плявата.
Не спирахме да играем със сенки и герои от неизвестното,
измисляхме правила, бяхме диви и бяхме предвестниците
на нови и по-нови неща, искахме на всеки да бъдем полезни,
а щом ни сгащеха в поредната пакост – безгрижно се плезехме.
Разбира се, животът ни издърпа напред, бутна някак стремето,
оголи копитата, събу ни обущата. Детството било временно…
И все така с рани по коленете, себе си за деца определяхме,
дори пораснали, пропуснахме това с другите във споделянето.
Разделихме се. Циганска баница нямаше. Дворовете опустяха.
Плитките ти в буйна грива изригнаха. И тъжно стана под стряхата.
Луничките ти от снимката само се смееха. Тях успях да запазя.
На улицата единствено цветята останаха. Не позволих да ги газят.
Разбрах, че каквото сме имали, е наистина всичко. И бъдещето.
Че мога и да съм сам, в очакване на нещо, което е винаги същото –
споделените пакости, залези, стари вестници, филми или филии.
С обич за теб пазя всяка секунда в детството.
И те обичам.
И е благословия.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.