# 7 З​ащо

август 20, 2020

З​ащо

Защо не мога да те мразя,
защо сърцето ми така тупти?
Защо когато те погледна
в гърдите ми започва огън да гори?
Защо очите ми проблясват
и в тях се отразяваш ти,
като най-светлата звезда в небето измежду хиляди звезди,
най-ярката звезда си ти.

Подариха ти сърцето си,
взе го в ръце и не зная
от злоба, обич или страх.
Ти го стисна и смачка за час.
Мястото му празно в гърдите ми остави,
и никой нищо не може да направи.
Отне ми правото отново да се влюбя,
остави ме докрай да се погубя.

Самотата ми стана другар.
С болка си лягах вечерта,
с отчаяние се будех сутринта.
Тъгата,ми беше бодливо одеяло,
обгръщащо моето безжизнено тяло.
Възглавницата отиваше моите горчиви сълзи
и сякаш усещаше, че сърцето ми самотно не може да заспи.

На тишината в тъмната ми стая, разказвах за това,
колко много боли да обичаш до полуда,
а да се окаже измама любовта.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.