# 69 ГОРЧИВОТО СЕ ВЛЯ В КРЪВТА МИ

август 19, 2020

ГОРЧИВОТО СЕ ВЛЯ В КРЪВТА МИ
„Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
“Чуй, тихий извор е дълбок!”“
Мара Белчева

Поисках да си ида като цвете, щом слънцето докосне ми листата,
аромата ми не ще повехне, когато се превърна в птица .
По струните ще пърхам, ще отлитам, стотици пъти ще се връщам
по тези мраморни скали през юли вълните ще ме плискат и ще искам.

Отново да отпиваме по вино, горчивото се вля в кръвта ми
и още в пулса ми се скрива, щом камъчета не събирам.
Светът роди се и прибра ме, на топло под крилото си пречупено.
Откъснах огън и запалих още, от думите замръкнали в изкуството..

Не стигат чувствата, прокрадва се умората, след толкова забравени акорди…
Дали си тръгна или си отиде за малко само за една цигара?
То времето се блъска в комина,след котешкото влюбено момиче.
Дали ще бъде вярна? Може би обича? А може би виновно те съблича?

Защо ли, трябва да се търсим, щом нощта не ни прилича?
Самотни стрехите са хоризонти, ветровете ми са фарове в морето.
Остава само светъл спомен след ехото, което ме обича!
Камбаните останаха самотни, а колко пъти сме били в храма? Колко?

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.