# 68 Отново любов

август 19, 2020

Отново любов

Помня как в нощта безсънна
с луната водех диалог.
Питах как да си те върна,
но бе настъпил епилог.

Помня как се свих, замлъкнах,
дните почнах мудно да броя.
Поривите на сърцето стъпках,
сам живота пробвах да кроя.

Помня, заблуждаваха ме всички:
“Сърце разбито не зараства,
по – хубаво е без въздишки
любов над разума не властва.”

Сърцето ми сега обаче,
отново гледа към луната,
отново за завръзка плаче.
Любов прошепвам на съдбата.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.