# 59 Душата на поет

август 19, 2020

Душата на поет
Когато стане ми безкрай самотно
И най-близкият ми стане чужд.
Ще се засмея, гръмко, неохотно,
последният си звук, далечен чух.

И някой там ще свири на тимпани.
Унесен в ритъм, светъл, жив.
От мене нещо, вечно ще остане.
В наследство на света ни тъмносив.

Аз тъжно ли живях във самотата?
Не! Може би сама, така избрах.
Аз бях, или играх на друг играта?
Не знам, поне пред себе си успях.

Когато някак веч невиждам смисъл.
И сложа край с последния куплет.
Запомни ме със това, което писах.
Кажи: -Живя с душата на поет!

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.