# 58 РЕКВИЕМ ЗА ДЕВОЙЧЕТО

август 19, 2020

РЕКВИЕМ ЗА ДЕВОЙЧЕТО

Пролетта пали огньове —
кипва палаво и кръвта.
Но девойчето мълком
сълзи рони,
на прозореца
в безутешната
самота.

Трогнати,
тръпнат от орис нелека,
мойрите,
в своя невидим свят.
Обсебени даже и те са,
наистина някак нелепо,
от ледния лъх на скръбта.

Зеленото буйства и
меко в простора
трели звънливо разлива,
на птиците – без предисловие –
щастливо-любовния унес…

Търсите, гълъби,
вашата Мила,
рони кайсията
цвят подир цвят.
Сякаш покрила е бялата свила
равния двор
и огромния град.

Няма го кроткото бледо момиче.
Пуст е прозорецът,
и ослепял.
Вятър среднощен
единствено тича
там,
дето всеки е винаги сам.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.