# 56 НАЧАЛО

август 19, 2020

НАЧАЛО

Възпирам погледа. Не искам свят.
И слънчево е вътре, зад очите ми.
Отвън е странно. Птиците не спят,
облитат пак посоките в следите ни,

от юг дотук, от минало до бъдеще.
Докато утро зад очите не съзрат ̶
да стъкнат там гнездо от сънища.
Понеже полетът дори е кръговрат,

ги пускам в себе си. Ще се родят
деца с криле, с венец от трънчета.
Светът е пепел. Птиците гнездят…
Зад моите очи изгрява слънцето.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.