# 54 ОРЕХОВА ЧЕРУПКА

август 19, 2020

ОРЕХОВА ЧЕРУПКА

Мечтите ми отчаяно се блъскат
в стъклото на това, което бях –
светът просъска в тъмнина от страх.
Не успях, а исках да съм друг,
за да бъде лесно, за да бъда тук.
Играя честно – и в това съм сам.
Но отсам, а не оттатък. Това “оттатък”
е небитието. Познавам го. И ето,
за да бъда кратък: аз съм човече сред
тълпите покрай близката далечност.
Мечтите ми се отчаяно се пръскат
в гнева от факта, че търпите,
в хуманната античовечност,
в отдавна стъпканата ласка,
в любов, излизаща на минус,
в поредната фалшива маска:
световен код “коронавирус”.
Мечтите ми отчаяно се блъскат
в стъклото на това, което съм.
За себе си отскоро съм се хванал
и тегля – така съм се спасил.
И даже къшей обич не спестил
не мога да намразя и не мога…
За Бога! Аз живея! Аз съм жив!
Със самотата под черупката,
с това, което зрее вътре в мен:
и няма ден, и няма нощ, и няма миг,
и вечно пиша, и вечно чувствам се велик
от простичкия факт, че дишам.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.