# 53 МОЕ ЛЯТО

август 19, 2020

МОЕ ЛЯТО

Не щеше да си тръгне лятото…
За всеки случай се държах за огнения ръб на синята му дреха,
посипана с ярки звезди, с пръски море и облаци от гръм…
Държах се и му казвах:
Ако си тръгнеш, ще трябва да те търся, затова – не заминавай още, лято!
Направих много снимки с теб, но без дъха на горските цветя
и без бълбукането на вълните, без песента на коса в утринта –
не ме устройват снимките…
Понеже влюбена съм в твоята зора, в лъчите огнени и в танца на дърветата,
във пеперудите и ярката дъга, не те заменям с есен!

Не съм готова да потъна в зимен сън, обичам твойте бури и порои!
Не ми достигна времето за път, та всички върхове да пипна с пръст,
безбройните морета да пребродя…
Обичам жегите, потта и да се скитам из зеленината,
да слушам гласовете на леса и трясъка на водопада…
Обичам да танцувам на роса и с жарки длани да ме направляваш,
да те прегръщам в свилена трева, сред пъстрите цветя,
които разпиляваш;
да тъна с поглед в сините ти езера и небеса, за да се моля
Благодаря на Бог за твойта красота, щастливо, звънко лято мое

Като написах тези редове, тъгата ми на юг отлитна!
С ятата ти ще стигне надалеч –
смирих се и приех, че ще си тръгнеш…

Благодаря ти, че се връщаш всеки път и синевата ти ме заслепява…
Благодаря ти, лято, че от теб научих как
животът винаги да бъде радост!

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.