# 52 ЗА НАДЕЖДИТЕ – РЀБРОМ

август 19, 2020

ЗА НАДЕЖДИТЕ – РЀБРОМ

В центъра на Трявна има един паметник на П. Р. Славейков, който с присъствието си сякаш е материализиране на знаменитите думи на поета:
„С идеали все боравих –
всичко друго смятах грях.
С тях и себе си забравих –
на света свят не видях…“.
Погледът на тая статуя ме впечатли. Понякога и статуите имат поглед – изражение в случая на нещо като отчаяние, ала с незагубена надежда, че реалността не е всичко, което е отредено на човека.

***

Вятърът утихна… Като в черква
думите заглъхват и зачеркват
в себе си гласа… Това остава.
В нещо друго явно продължава
и животът себе си да търси…
Бившите надежди вече свъсено
плавно трансформират се във ребуси –
да се луташ и на път към себе си!…
Вятърът (нали затуй е вятър) –
ти подсказва: всичко е театър! –
щом утихне страст за нещо в името,
че се кротваш, щом докопаш вúме!…
И така животът продължава…
Другото, което си възпявал,
е било: да хвърляш прах по вятъра;
да се киприш във пирúнч с позлата…

Сякаш с пръчка си набил морето,
затова, че все тъй безответно
си бучи край фара ти загасващ…
Нещо друго трябва, но напразно
стърже вече всеки прах по вятъра –
да си псуваш и стиха, и вярата –
за онези мигове, когато…
мислел си, че нещо теб очаква
и чрез тебе придобива смисъл!…
А си писал… само писал, писал…
…за един добре скроен театър…
Вятър?!… Но поне си беше Вятър!

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.