# 43 Изповед

август 19, 2020

Изповед

Силен вик раздра димната завеса,
светъл лъч прокадна се през пушечния дим,
огря лицето ми и стопли ми сърцето,
умът ми се замая, от сладостна омая.

Живот, като насън-
и тъжен, и суров.
Живот и ведър, и жесток!
Живот, като перо и като остър нож!

Тъга замаяла ума,
сълзи премрежили очите,
обич безвъзвратно отлетяла,
Душа със белези от стара рана!

Като дрипава завеса,
миналото ми зад мен се влачи,
като в Шекспирова пиеса,
сърцето ми за любов все плаче!

О, любов- непрежалима,
ти за мен си- радост, сила!

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.