# 38 ОКОТО НА ПОЕТА

август 19, 2020

ОКОТО НА ПОЕТА

Внимавайте! – Окото на поета
е първото простреляно пространство
от нашите провали и победи,
от всякакви безумия и бягства.
Най – топлото кафяво на зеницата
окото като изгрев разпилява,
а зърне ли лъжци, си слага ризница –
от погледи в отблъскващо кафяво.
С ръжен да му почистите клепача
то може да прости и ще забрави,
но с дивото упорство на кълвача
ще чука по вратата на съня ви.
По ствола на предателя ще блъска
с най-най-нелримиримото кафяво,
додето под кората му не лъснат
огризки от съдби, от идеали…
С бедняка ще примигва край огнището,
до болния – от болка ще се свива,
ще святка към злодеите – презиращо,
с любимата – в съня и ще заспива.
След дългата разходка в тишината
с вдовицата към къщи ще погледне:
вечерята е стоплена отдавна,
постелята отдавна е студена…

Дали ще е под метър пръст завивка –
под троскота и цъфналите бурени,
или ще е на сянка – под гранита,
окото гледа – с погледа на думите,
а те не влизат в примката на времето.
То вижда и сълзи, че сме заложници
на танца – по бръснача на проблемите…
И както се вторачва в невъзможното,
съзира зад сметта на всеки век
в подритнатия камък – изумруда
и в грешника – невинния човек,
в гъсеницата – бяла пеперуда.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.