# 37 Земно затъмнение

август 19, 2020

Земно затъмнение

Земята е високо, някъде в краката ми,
и се оглежда, и попива още хора, още избори.
Очите ѝ са сини – тишина преди пореден изгрев,
студ по пръстите на липсата.
Ирисите са просторни като търсенето
и дълбоки – една голяма ямка между ключиците.
Отгоре облаците, натрошени, се посипват
като сол върху раната на самотата.
Тръгвам си от моста, от белезите и от вятъра,
който ме прегръща през палтото, не говори.
Тръгнах си от сянката и от пръстта,
докато сушата не стане пролет –
моя и зелена. И начало като дъжд.
Челото ми е притихнало, костите въздъхват,
ръцете са обърнати навън.
По пътя питам всеки, който е за първи път
(може би и за последен):
– Къде беше досега?
Докато най-накрая кажеш:
– Търсех те.

Баба и дядо се срещнаха така
и Земята се скри под очите им.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.