# 32 Живот пред компютъра

август 19, 2020

Живот пред компютъра
Когато пред компютъра седя,
притиснат от стените неугледни
и чакам да се появи сега
красавицата с будните идеи,

тогава аз започвам нов живот
в квадратните окови на екрана,
а времето със бързия си ход
унило стене, хванато в капана.

Отсреща новия живот кипи
с неземната си сила ме зарежда –
момичето със черните коси
в света на чудесата ме отвежда

Любов и страст, копнежи и мечти
разкрити чувства, споделени тайни
кълбото на съдбата се върти,
разкривайки ни пътища безкрайни

И идват всеки ред, и всеки стих,
запълват светлината на екрана,
а вечността се слива в кратък миг
от истинската дружба виртуална.

Когато свърши разговорът тих
светът изгасва в сивото безвремие,
отново съм сред четири стени
притиснат от коварно ежедневие.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.