# 29 В ума ми

август 19, 2020

В ума ми
Очите ми я гледат, отдалече.
А ръцете ми я милват, всяка вечер,
устните ми жадно я целуват,
думите ми мили, още я вълнуват.

В ума ми, още тя царува.
Грях ли е, че позволих и там да съществува?
Крепостни стени и изградих.
И всичко мое, аз и посветих.

Тя държи сърцето ми в плен.
Оковано е завинаги, в това съм убеден.
Буден посреднощ, за нея си мечтая.
От любовта си, невъзможно е да се избавя.

Живее в сърце на неудачник,
аз бих избягал на мига.
Сам бих се оставил в руини,
тъгувайки за вечни времена.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.