# 216 ТЪЖНА ЖАЖДА

август 4, 2020

Така ли се връща животът
с един топъл плътен клавиш
мекият филц на чукчето в струнния нерв
литналият шал резонира в стратосферата
и вървиш знаейки че няма да стане
кръв и птици в ручеите на ларинкса
пролетна фуга над торфа на това прокълнато естество
дълбоко дишане над бункерите и холерите
тупти трева по бронята на изоставените бе-те-ери
зеещият торс след кощунството на картечния откос
нямата празнота след катафалките и гробните изкопи
тихият пясък в градините на крематориумите
туморната дреб в метални хладни операционни
скъпите петна просмукани в предсмъртните постели
клетите меса на сдъвканите живи в прериите
и всичките души потънали назад в праерите
в червената им прах твоят обречен единствен спринт
упорит светъл пулс сред останките на всички неща
а през тях ще пробива все нова горчива вода
тъжна жажда
пий острия въздух в зеленокръвната страст на май
тъй невинно извива зловещата нежна гора
изумруд и свирепи стебла над скритите трупове
взрив от нови филизи неизтребима химера
в гърления триумф на авлигата
свирят археоптерикси

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.