# 21 там

август 20, 2020

там

аз чувам вече нотите на тишината,
притулните ѝ стъпки на сърне –
как падат,
падат
с цялото небе.
аз зная кой до облака ме чака.

аз виждам топлите искри –
детето,
дето в пролетта отмина
и тази крехка нишка от коприна,
молитвено,
как в клепките дъжди.

аз зная,
друмникът в тъгата си ще спре,
ще бъде светло и ще бъде тихо,
душа с душата ще пише стиха,
а времето
от вятъра си ще се отрече.

аз чувам как по мен расте трева,
как стръковете ѝ
ме преболяват,
как скромната вечерня
изтънява,
и как за пътя ни се готви обичта.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.