# 209 Белег

август 4, 2020

Разкъсвам пак с кинжал платното,
разтварям облаците във мечти,
прегръщам образа, контура и влакното,
прегръщам края на душата със очи.

Обръщам рамката, но не откривам
останали от мен лица преди –
и пак със четката прикривам,
и пак изсъхват нейните следи.

Оставих спомена за себе си застинал,
но тайничко лицата приюти,
за тях небето беше знак без смисъл –
за тях от рамката живота продължи.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.