# 207 Тук съм

август 4, 2020

Е, аз останах. Тук съм и сега –
в този край с тревясали надежди,
с прилежно слънце, идващо в съня,
където все мечтите си отглеждам.

Понякога вървя към твоя дом,
по стъпките ти светли те намирам –
с бели менци в малък селски храм
да слушаш пак цафарата как свири.

Понякога на извора стоим,
със златен минзухарец във косите
и гледаме животът как шурти.
И пият хора вяра от водите ти.

Прелитат дни, години, векове,
звездите палят жертвени огньове,
а твойте бели български нозе
сега са бели български тополи.

Как искам да прегърна твоя взор,
за всеки късче преданост да взема,
покълнала земя – за тъжен двор,
а за сърцата – гордост от поемата.
***

Да, аз оставам. Тя ми е в кръвта!
До извора й съм и знам, че мога,
да се събудя в този край с мечта,
написана от мен и Белоногата.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.