# 206 МАСКАРАД

август 4, 2020

Не оня огнен карнавален свят-
Смях ,музика, гълчава..Ярки маски
лицата скрили за да запламтят
стаените ни същности и страсти..

Днес..Град, наметнал домино-мъгла,
пронизано от изгрев , блед , настръхнал…
В магията на НЕ –реалността…
Скован в безвремие, площадът глъхне

Ще резне тишината с остър тон
сирена… И с еснафско любопитство
тук попримигне с щори сив балкон..
Там.. Сенки призрачно- безмълвни скитат..

В безлични маски…Само две очи..
Но в тях – душата сякаш се съблича.
Къде озъбен ужас див горчи,
къде невежество плюс истеричност

Тук – празноглава смешна суета
Там- черноборсаджийска хищна алчност.
А някъде – искрица доброта
и простичка човешка съпричастност

……………………….
Разкъса слънце сивотата. В цвят
по клоните избухна облак пъпки.
И в трелите на птиците звънят
извечните копнежи – страстни, тръпни..

Веднъж ли е вилняла черна смърт?
Един ли кобен мрак се е разпръснал?
С мен ли без мен ли – все едно: светът
след бурята по- ярък ще възкръсне!

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.