# 2 БАБИНИТЕ СТАРИ РАКЛИ

август 20, 2020

БАБИНИТЕ СТАРИ РАКЛИ

Във бабината ракла виждам тихо
Иконата, която пак ни пази.
И в нея се оглеждам…После вдишвам
и аромат на люлякови вази.

Откривам Змейове, дори Змеици,
които нощем с дъх Земята палят.
И виждам даже в техните зеници
как губери тъкани пак ме галят.

И виждам как Цветница пристъпва.
В реката хвърля пак венче далече.
Великден тихо се измъква…
…и закопчава своето елече…

…Във двора ми ухае на безкрайност.
Дори и баба да я няма.
Но пак я нося в мене тайно…
…И тя е простичко втъкана

във спомена за нестинарки…
…във дворни ябълки и праскови, и круши…
И ето – върху брезова подпалка
надрасквам образа й и се вслушвам…

…как пак говори ми за нещо
тъй нежно, съкровено, свято…
…И паля пак пред Цветница днес свещи…
…И изгрева следобед над Земята

изтупва тя над мене и ми пее…
…тъканите ни черги даже знаят…
…как пак светът в нозете й немее…
…И баба се усмихва от Безкрая…

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.