# 199 СЪН ЛИ БЕ ТОВА!

август 4, 2020

СЪН ЛИ БЕ ТОВА!
Изслушай ме! Сънувах сън!
Мъгла покрила е града навън.
Студено е и вкъщи сме се сврели –
до камината глави допрели.
Денят е мрачен, мокър, сив.
Ти седиш до мене мълчалив.
Говориш ми с очи и ето –
искрица стопли ми сърцето.
Разбрах, че още ме обичаш,
че дорде си жив на мен се вричаш…
Как искам пламъка на любовта да разгорим,
а не непрекъснато да се корим
за дребните неща от живота
и за развод да си връчваме нота.
Макар че сме поостарели, побелели,
младостта си все още не сме изживели.
И нека няма веч лъжи, измами!
Да забравим старите си рани!
Да спрем да се гледаме с недоверие!
Да си имаме един на друг доверие!
Да не съжителстваме по необходимост само!
Да се обичаме! Да крачим рамо до рамо!
Да пламне отново огънят в сърцата ни!
Да сгреят усмивки искрени лицата ни!
Да повярваме, че всеки един от нас
ще бъде с другия до своя сетен час!

Но само сън ли бе това!
Или моя несбъдната мечта!

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.