# 107 Куфарът на „Луи Вюитон“

август 19, 2020

Куфарът на „Луи Вюитон“
Понякога, като минавам край магазина
на Луи Вюитон,
се спирам да погледам на витрината
един огромен пътен куфар.
Същински шкаф,
отваря се, а вътре закачалки, чекмеджета.
И винаги за миг си го представям –
как тръгвам с него
на някакъв презокеански кораб
на дълго пътешествие.
Във филм за Поаро,
сред дами разни най-избрани,
изгарящи за мъст мъже
и долнопробни изнудвачи,
красавици амбициозни
и застаряващи контета,
невинни и покварени авантюристи.
Навярно – след убийството –
ще се окаже, че в моя скрин
са скрити важни улики,
в най-долната преградка, сред чорапите.
Или по време на голямото вълнение
се е стоварил и убил
– случайно уж – девойката,
чиято красота омая всички.
И други някакви убийства, но Поаро
без туй ще ги разкрие.
Чувствам се някак защитена,
понеже разказвачът не умира.
Не зная само какво става,
когато историята се разплете.
Романът свършва, а аз накъде
с тоя куфар като шкаф.
Ненужен е, заема място
и някога едва ли ще потрябва.
Остава в стаята да ми напомня,
че някога съм тръгнала
със скрина, претоварен с минало,
което вече не е нужно никому.
Ала не мога с него да се разделя,
не мога да го пренеса далече –
той ме прикова към себе си.

Витрината остава с куфара,
Претеглила съм всичките възможности,
съзнавам цялото излишество
на своята несбъдната мечта.

И следващия път ще е така.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.