# 196 Черна душа

август 4, 2020

Доброто явно умира –
от тази болест няма спасение,
но никой не изпитва притеснение.
Завист изпълва от малки
сърцата на децата.
Защо трябва да одумват чуждото щастие и
да се радват на всяко човешко нещастие?
Всеки наранява без капка срам
и нищо вече не остава там.
Само завист и лошотия
пронизват таз черна душа.
Капка по капка
все по-черна тя става
и накрая нищо свято не остава.
Минават годините без осезание,
а те не чувстват никакво разкаяние.
Разбират, но късно. Уви!
Своя живот пропиляват
и един спомен добър да запазят
не успяват.
Остават завинаги все тъй празни и зли
чак до сетните си дни.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.