# 193 И НИЩО НЯМА ДА Е СЪЩОТО…

август 6, 2020

Такава пролет
няма досега!
Безкрили птици падаха в тревата.
Червен, валеше през април снега.
Без корени се раждаха цветята.
Такава пролет
няма досега!
Балкони на ръцете си висяха,
вместо да викат, пееха в нощта,
на косъм – да политнат към земята.
Такава пролет
няма досега!
Свят – с мирис на войнишко одеяло.
На брачна нощ във болнични легла.
На клетка със животно подлудяло.
Не е война.
Това не е война!
Отвънка гледаш – къщите са цели.
А вътре призраци-самотници лежат
сред плюнките на паяци умрели.

Не е и мир.
Не е и мир това!
По-скоро е изплашена луна,
увита, чак до веждите, във бяло.
Невяста изоставена, сама.
Прилича на
объркана жена.
На шал, заплетен в колелото на колата.
На босонога балерина. На смъртта.
На млад поет, увиснал в тъмнината…
Не е живот
животът след това!
А суха вейка – пролет след войната.
Коричка хляб, накиснат в тишина.

И само майка ти те чака пред вратата…

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.