# 192 Камъкът на Сизиф*

август 6, 2020

Любов по време на пандемия

Устните му нежно докосват моето чело
и продължават да се движат
към задрямалите ми клепачи…
Времето неусетно преминава покрай нас
и ние не забелязваме,
че то винаги е на крачки пред любовта ни.
B безконечна вражда е
със сломените наши души…

Щастие…
За кой ли път ме топлиш в обятията си?
Не знаеш…
Но аз знам, че скоро
Времето отново ще обърне пясъчния си часовник
и всичко ще започне отначало.
Като Сизиф ще избутвам повторно
тежката си съдба,
а тя – неверницата, постоянно
ще ми се съпротивлява…

О, Хадес**, смили се над нас.
Моля те, Властелине на мрака, за шепа щастие…
Избави ме от този камък Сизифов,
покажи ми отново облаците,
зад които се крие Олимп,
морето, в което властва Посейдон
и отведи ме отново при Афродита,
при която ме чака моят любим…

*Наказан от боговете за своята прозорливост, Сизиф е осъден вечно да бута камък в подземното царство до върха на скала, който всеки път се претъркулва обратно до началната изходна точка.
**Бог на подземното царство.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.