# 190 Не научиха ме да мечтая

август 6, 2020

Не научиха ме да мечтая,
със замах погребваха горещите мечти,
и всичко, що го мисля и желая,
потъна в прах и пепел и гори.
А можех аз да съм морето,
обградено от нестихващи вълни,
а не да тъна тук самотна
в купища проронени сълзи.
Можех да пътувам безконечно,
да зърна необятни ширини,
а не да бродя посред вечер
между четири оскърбени стени.
Можех и да съм богата,
е, с морски дарове, а не с пари,
но какво й трябва на душата,
когато дъно скъпоценно насреща й стои?
И кат корабокрушенец без посока
безцелно носят се житейските ми дни
и искам да отплавам надълбоко
живото море живот да ми дари.
Че сам животът не е ли
едно безумно необятно море,
и всички ние вълни сме,
а мечтите – наши брегове?

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.