# 189 Чуждоезично кино

август 6, 2020

Колко непреводим става светът, веднъж оставил отпечатъка си
върху съненото тяло в леглото.

Там е изкуството, казвам: платното на гърба ти.
Там денят разхвърля дългите си сенки,
а в решетъчните шарки от прозореца
се блъскат очертанията
на свободни птици.
Светлината се редува с липсата на светлина.
Какъв странен език, който не владея,
за който никой не е подготвил субтитри…
Вместо тях
аз търся малките знаци:
когато улавям онова най-ситно размърдване по кожата, знам –
през теб се спуска неподвижен вятър.

Колко съвършена е
тази няма прожекция
в бледорозовото утро на дома

и колко са тихи аплодисментите.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.