# 187 Родолюбие

август 6, 2020

В розовата, мека длан
на небесните полета,
тръгнах с поглед, дъх и плам,
да търся родолюбието клето…

И стигнах до селата малки,
покатерени на някой хълм.
Тръгнали на поход към балкана,
за да заспят във вечния си сън…

Тъжна бе безлюдната земя,
и къщите оклюмани, безмълвни…
Захлупени калпаци, покриви от срам,
пробити и начупено- откършени.

Никой днес не бе останал,
в този глух, безумен ден,
дума родна да отрони,
в спомен да се отнесе…

За минало юнашко, дружно,
приказка за цял един народ,
поробен, но задружен,
неотлъчно борещ се до гроб.

Родове, съдби и векове,
погребани те бяха всички…
А в модерните ни, нови светове,
родолюбието ни беше вече в кавички…

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.