# 182 ще счупя една чаша за късмет на всички хора

август 6, 2020

каква е тая потребност да съгреша

да направя нещо нарочно
с гръб към цялото ми спокойствие
което получих като благодат срещу страха
от загубата на хора и неща
които приемах за устои
и ги стисках връзвах заключвах

когато ги пуснах
усетих че любовта и свободата са с еднакъв вкус
но малко по-сладка е свободата

защо ли сега ми се чупи някоя чаша
под звуците на дунавското хоро
което да звучи гръмогласно

защо ми се скита в два през нощта самичка
без страх от хора без страх от нищо

защо бих отишла на някоя гара
когато знам
че изпускането на някой влак си е цял празник
една посока става – по-малко
а и без това посоките са в повече

още не мога да разбера каква е тая потребност
да извърша някоя пакост

може би тя е тест дали съм способна
да излизам от очертанията на чергата
на която съм просната
да я разпозная дали е моята
или да се убедя че наистина разполагам с черга

ей сега ще зазвучи дунавското хоро
в два след полунощ
ще счупя една чаша за късмет на всички хора
и ще поскитам

няма обаче да отида на гарата
където за първи път в историята на жепе-транспорта
някакъв влак ме чака като пътник
и потегля с писък че ме изпуска

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.