# 180 България, цвете ухайно

август 6, 2020

България, цвете ухайно,
Родино, тъй се шири това поле безкрайно!
Ах, тез ручеи бистри!
Ах, тез картини живописни!
Кой те тъй надари?
Кой така ни възнагради?
Радостта си не мога да прикрия,
в душата си името твое дълбоко ще вшия!
И не зная кой тебе смее да хули,
ала думи обидни редят се на кули.
Не може раната ти да зарасне,
но ний сме тук тебе да захласнем.
Благодарим ти за майчината грижа,
Благодарим ти за гората свежа!
Бъди ни все тъй опора,
сълзите ни забърсвай,
утешавай ни без умора.
И помни своите храбри чеда,
дето от името ти измиха срама!
Името им, славно и заветно,
пази се в спомена,
свързва се с минало далечно.
Колко си чеда, Българийо, изхранила,
толкоз си и, майко, жалила!
И тъй потоците бистри, боровете ухайни
спират дъха и хранят
на българина, родино, на българина духа!

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.