# 177 ПАМЕТ

август 6, 2020

ПАМЕТ

Ако имахме време за помнене,
както имамевреме за учене – да берем
от зеленото дърво на живота – ни казваше Гьоте.
С толкова грешки, че всички сюжети на света
да са ни нужни за опит.
Дали имаме време за помнене?
Когато пак ни предават
и пак е неуместен страхът
като брадва над егото.
Когато имаше време за учене,
за четенето като религия,
като първоначало и сътворение
на цветописа на клетките с различните багри
за музика,
за поезия,
за живопис,
да обиколим световете на всичките гении…
Но дали имаме време за помнене
на Бодлер и Рембо,
на поредния череп
попаднал в ръката на Хамлет,
на страха и на избора
на свободата и нейното друго?
Мозъкът е анархистичен агент,
той се храни от нашата лудост.
Ако имахме време за помнене,
някой ден трябва да забележим
как минава човекът до нас, Съвършеният,
и ние знаем кой е.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.