# 175 ПРОЛЕТЕН ЗОВ

август 6, 2020

Обичам когато в април
Земята отпива със жажда
на глътки стопен еликсир
и пак се в зелено преражда.

Когато невинно и чисто
всяко мъничко нещо расте,
а небе ведро, лъчисто
грей в очи на щастливо дете.

Когато птиците в полет
разбудят полето смълчано,
а ранобудната пролет
с мотика разшета се рано.

Когато разцъфнат цветята
като късчета пъстра дъга,
а в нас стопи се тъгата,
както слънце стопява снега…

Тогава събужда се зов
в сърцата ни трепетнонежен.
Ти викаш ни кротко, Любов,
в твоя свят красив и безбрежен.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.