# 174 Вечер е и на пристанището

август 6, 2020

Вечер е и на пристанището
няма ни една душа.
Дишат само крановете и телата
на огромните железни пътници.
Те дори танцуват
под многото прожектори,
а чайките и заспалото море
свирукат старите мелодии.

Дълго време гледа тези великани
едно дете – така дълго,
че забрави себе си и стана зрял човек.

И за последно тъжно той се взира
в този нощен мир и този блян,
до него чакат го два ката дрехи
и малко спомени за тежки дни.

Усмихва се, а птиците му пеят,
докато бодро трака с твърдите ботуши
по метални стъпала
нагоре към широка палуба,
а якето му топли повече от всеки път.

Надвесен над познатите води
той вижда светлините,
които му махат от града,
вижда своите родители спокойно спящи,
вижда старите приятели на края на света.
А горе крановете работливи
го приемат в своя звънкащ танц.

Безмълвната сирена даде ясен знак
на тези със уши да чуят
и гигантите отплаваха далеч.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.