# 169 Завръщане

август 6, 2020

За!връщане

В оная омая
на малката стая
с небето, земята
и изглед към двора-
изискващ умора
откъснах си градските дни
тук да ги сея
ревът на сърцето ме люшва
докато асмата ме гушва
комарите капят
а мислите хапят
тревата ме смила
до пълен разпад
на материалната сила
Колко ми трябва? Колко ми трябва!
Малката стая
и оная запетая
/пред но и обаче/
която да сложа във чая
да изпия съмнението
на но и обаче
да взема решението-
запетая не трябва
Трябва ми точка.
Оставам.

Тук, на село, на двора

Колко ми трябва-
небето, земята
и няколко чая
без запетая…

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.