# 166 Завръщане

август 6, 2020

Завръщане

Да се завърнеш в майчината къща,
макар че ти е вече отесняла.
Друг помниш двора, сградата олющена,
усещаш половин живот раздяла…
И стаите са някакси задушни,
по-грозни избелелите тапети.
Да, тук били сме две деца послушни
преди да хванем свойте самолети
и други сгради да направим вкъщи.
Очаквах днес романтика на прага,
за миг забравил — вече не сме същите,
като когато част от нас избяга.
Радушен прием с променени нрави,
а уж сме „ние“, кръв вода не става…
Заяждат всички несменени брави
на стаи между „Как си“ и „Наздраве“…

Развивали сме своите животи
в различни светове и паралели.
В дома ни нов звучат Юго и Гьоте;
Славейков, Вазов — в старите предели.
Да се завърнеш там, където си проходил,
за да се учиш цял живот да бягаш…
Тук търсиш нов живот, на твоя сходен,
но все не можеш да прекрачиш прага.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.