# 165 ТРЯВНА

август 6, 2020

На слънцето под златния покров,
едно градче завинаги ме грабна.
То даде ми космическа любов
и свързана съм с теб, прекрасна Трявна.
Под купола на твоето небе,
мечтите ми по светлото са сбрани.
Душата ми от вечността гребе
на твоите резбовани тавани.
И аз се чувствам лека като мъх,
ръцете ми са гранки белостволи,
запазили безсмъртния си дъх……
Или пък са криле за светъл полет.
И раждам от емоциите си плод,
с привкус на пеещ славей в селска къща,
и спомен за Славейковия род
във тебе Трявна- приказна ме връща.
Бащата е начало , земен път-
СИНЪТ – безкрай на земното творение……
Баща и СИН. Божествен е духът,
а словото е тяхното спасение.
И влязла във словесния им храм,
усещам как превърнах се в камбана…
До края на живота си аз знам
във тебе Трявна искам да остана!

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.