# 163 Размисли

август 6, 2020

Вървя по асфалтираните улици,
лутайки се във бетонен лабиринт,
и опитвам да се намъкна в стереотипите,
за да се включа във започналия вече спринт.

Едно голямо състезание,
в което хиляди стремят се към “върха”,
и смачкват всичко дето е по пътя им,
за да ” успеят”, да се “извисят”.

Дълбоко в себе си усещам,
голямото безсмислие на това,
и подсъзнателно оглеждам се за пряка,
по която да се отклоня.

Не е за мене таз игра,
дори не мога да стартирам,
далечни са ми страстите за власт
и желанието да контролирам.

Наблюдавам как животът се изплъзва между пръстите ми,
без да мога да го спра,
надпреварата ще я пропусна,
смятам да се насладя.

Възнамерявам да се порадвам на моментите,
които отминават като гледка
от прозореца на влак стрела,
ще се опитам да запомня всичко, всичко да запаметя.

И продължавам да недоумявам,
какво ли друго може със себе си да отнесе,
дори да трупа век,
един известен и заможен, и успял,
но в крайна сметка гол човек?!

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.