# 159 ПЕСНИЧКА …

август 6, 2020

Сега, когато лятото догаря
на края в парка, скупчено набързо
и старецът със пуканките зъзне,
димът във шепите му се разтваря,
изтича между пръстите и скрива
за миг, и циганката, и метлата,
и тя, самата уж, измела лятото,
зиморничаво в дрехата се свива…
Отнякъде пaк се домъкна мрака,
не го усетих, може би защото
димът с опашка бръкна ми в окото,
така дълбоко, че без звук заплаках…

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.