# 144 САМО МИГ

август 17, 2020

Не съм направен от крила на пеперуди
И цвят не съм на дива круша
Светът ме има за послушник
и стигам до човешка лудост

Чертая на пергел кървящата земя
Скалисто огледало върху стъпка време,
задвижено от огъня на собствената си следа
Там мога още от живота си да вземам

Понякога, но само миг преди смъртта,
съм образ от окото на луната
Така си раждам светлината
за моята трапеза от цветя

Преди да се оттегля, имам за задача
до ствола на върба да седна и да слушам
как пее вятърът по клоните на моята съдба,
а аз съм въздух за мига

Животът ми е само сянка на послушник
Работя за едната си душа какво ли не
Какво ли не е моята възможна къща
Това ми дава сили да живея на крила

Дълбоко в себе си съм всичко на света

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.