# 143 Тайната

август 17, 2020

Търся те, ала къде да те намеря? Търся те под онзи стар пречупен мост, където срещахме се от понеделник до неделя, където вдигахме със сокчетата тост. Няма те и в къщичката стара, която беше върху голямото дърво, няма те пред вратичката подпряна, като на красива розичка стъбло. Няма и следа от тебе, изтрило те беше проклетото време.

Къде ли не те търсих да ти кажа тайната, за която обещах, че ще ти прошепна вечерта под скърцащият мост. След часове ръцете там си скръстих, легнах на студената земя и на нощта, и на звездите гостувах като скитник под дъжда. Чаках те до изгрев слънце, така и не дойде. Чаках да изникнеш като зрънце, чаках като мъничко дете.

Минаха много години, ако съм те обидил прости ми! Тръгна си сякаш мина ураган, бях лишен от ласката на топлата ти длан. Чаках те дълго да се върнеш, но не го направи. Как те молих всеки път да ме прегърнеш, дали вече забрави? Къде си сега? Имаш ли семейство? Или си сама? Защо не дойде вечерта? Пълна е с въпроси моята глава.

Моля се някой ден, някога, някъде да те срещна отново. Да ти кажа за старата тайна, но пък ако четеш това ще я разбереш сама, на готово. Исках да ти кажа в онзи ден, това което таях на дълбоко заровено в мен. И може би, днес на глупак ще ти приличам, но нищо както и да е. Онази вечер исках да ти кажа, че аз просто те обичам.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.