# 140 КАК ДА ТЕ ИЗЛЕКУВАМ ОТ МЕН

август 17, 2020

С какво да излекувам твойте рани…
С моите рани ли?
Как да те изведа от гърчовете на твоята агония –
мойте гърчове се питат.
Болката ти в мен е по-сурова от собствената ми,
която често даже ми се услажда,
намирам че съм я заслужил някак.
В бурното море от въпроси на горчивата си чаша
долавям тънък, сладък вкус на справедливост.
Но ти плачеш и аз с насълзени очи
те утешавам: “Успокой се! Не плачи! Ще мине…”
Незаслужена немилост – благородна си,
превита носиш най-суровите ми болка и надежда,
търпеливо, сякаш скоро ей сегичка ще отмине.
Пленен до дъно от бездънен древен еликсир,
от жаждата ти – страстен вихър устремен,
виновен съм, че и ти от тази буря си упоена
и сгодена е преляла болката ми в теб.
Не предпазих твоите очи от горчиво раздвоение –
с любов те ме целуват, а преглъщат мъка..
Как да излекувам младите ти рани,
когато пиеш старата отрова на кръвта ми..
Пиявица си нежна, жертвен мой лечител,
а аз – неук учител твой, лъжовен утешител,
на заблудата най-плахият ученик.
Уви, прости, дори с теб не мога да оздравея –
не мога да излекувам твойте рани.
Нима не ги отворих аз решително
с омекнала душа и с твърдите си длани.
Одрани те сега в мен кървят-
споделяш чашата на участта ми..
Упоен съм… Вече е късно да те нямам –
отдавна е взаимна болестта ни.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.