# 14 Малко по-нататък от самите себе си

август 20, 2020

Малко по-нататък от самите себе си

Тя казва: Есен
и разбираме че някой е заминал
и всяка жилка от листата подменил е
с тетива от черна зима
в слънцето запратил е стрели от лед
нозете на деня е хванал в мрежи
за да стъпва бавно
за да търкаля тежък барабан от часове
върху всяко топло многоцветие.

Той казва: Знам
и посочва снежинката превърната на капка
върху оголената под ръкава длан
все още протегната към синята усмивка
на морето
на влажната и радостна душа окръгляща
лицето с въздигащ се по устните му смях
на многоточието от сълзи
пропукващи отвори сред пръстта.

Те заедно стоят върху все още топлите
и голи хълмове на спомена
през сламените им тела нашепват ветрове
извитите черупки на истории

и само сарабандата на пролетта
проточва се като незрим безкрай
докато той и тя
докато техните изящни силуети
отнасят безбрежието на вселената
в отложени въпроси
и целунати вълнения
малко по-нататък от самите себе си.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.