# 135 Уредникът на Александрийската библиотека

август 17, 2020

Албум със стари изгледи отпреди сто години.
И вестникът, който четат мъжете
и ще покрият с него масата за шах и табла.
И книгата, да, книгата, написана с павета
и подпечатана за достоверност
с крило на някое от оцелелите врабчета.
Къде са плочките от глина, къде са свитъците, кожата, къде е първата хартия,
за да направим книга, вестник и албум и да ги сложим във ръцете на уредника,
а той да прибере това съкровище във цитаделата –
във гушата на бялата пустинна птица…
Отвън перата, наредени като арки, сводове и рафтове
ще пазят знанието, даже паметта
чак
до часа, във който
Ератостен се слива с образа на Слънцето
и изчислява земния меридиан –
навежда се над кладенец в Сиене
в деня на лятното слънцестоене.
***
Не можем да прегърнем нашата планета с две ръце.
Уредникът на библиотеката го прави вместо нас – с блестящия си скафис озарен.
В Александрия и във Асуан край кладенеца див папирус досега расте.
Над него свежда се чинар, по-млад от родния поет.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.