# 131 БЪЛГАРИЯ

август 17, 2020

БЪЛГАРИЯ
/стихотворение – ода/

Бяло, зелено, червено –
знамето, под което съм родено…

България милея всеки ден –
тя поддържа живота в мен!
Великата родина и нейната вечност, архаичност…
Нужна ли е рима, за да опиша
красотата ѝ неоспорима,
природата ѝ неповторима?…
Богата с история древна, вечна!
С красота дарена, без от нищичко да е лишена.
Свежи цветя, аромат на листа…
Лъх на радост, вечна младост – вечна красота!
Уникат, няма дубликат – природата!
Балканът проговаря и песни хайдушки разглася…
На трети март, на тази дата свята
се вдигат знамената, с друг мирис ухаят цветята!
Шипка – върхът на свободата!
Върховен символ на сила и достойнство!
Завинаги в основата на българския национален дух,
откакто е създадена България от Аспарух.
Хайдути по душа с пушката в ръка,
пазим България – най-великата страна!
Как си по душа, заради Стара планина?
Аромат на розови масла и веещ се байрак на свобода!
И сякаш тук витаят силите загадъчни,
за които думите са недостатъчни…

Това е България – моята Родина…
Без нея не ще ме има!

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.