# 129 Слепецът

август 17, 2020

С бастунче бяло в ръка,
човек потропва по паважа.
Приема тихо своята съдба,
да бъде вечно нощна стража.

От малък той не виждал ден,
животът му минава в тъмнина,
но все усмихнат, несломен,
върви сред зрящата тълпа.

На срещнат казва: “Добър ден!”,
детенце милва по главата.
И пак заслушан и пленен
от птича песен в тишината.

В душата има сто слънца,
тъй чужд на мислите нелепи.
В деня той свети с доброта,
върви сред виждащите-слепи.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.