# 127 Дихание

август 17, 2020

Дихание

Поемам си въздух,
задържам го в себе си.
Усещам нуждата да издишам,
но не го правя.

Задушавам се, а са
минали само дванадесет месеца.
Една година лишена от
щастие, въздух и живот.

Повтарям едно и
също действие, вече
една година, но не се
връщам към живота, умирам.

Всяка една кост в тялото ми се чупи.
Не усещам нищо.
Отново, задържам в себе си хора, и сърца,
които отдавна не са мои.

Нямам сили да бягам,
затова стоя на едно място,
чакам някой да ме хване.
За да не падна.

Но, ето, че паднах.
Студено е, замръзвам.
Искам да извикам, защото
заболя, за първи път.

Водата в мен и тази
около мен се сливат в едно.
Страшно е, но
аз пак чувствам.

Умирам а усещането е велико.
Несравнима паника,
изпълнена с желание.
Желание за живот.

Отварям очи.
Главата ми е празна.
Дишам, дишам, но
този път е различно.

Сега е топло, някой
използва сърцето ми,
за да се стопли.
Издишам всичката болка.

Сега съм празна.
Сърцето, душата.
И тялото.
Празни сме. дишам..

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.